ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Обекти в гр. Карлово

Национален музей “Васил Левски”

       Родната къща на Апостола на българската свобода Васил Левски се намира в западната част на Карлово близо до централния площад “20-ти юли”. Къщата е построена в края на ХVІІІ век. Останала необитаема, тя се саморазрушава в годините около Освобождението. Възстановена е през 1933 г. и е отворена за посещение като музей през 1937 г. Представлява скромна сграда в стил, характерен за ранното Възраждане. Състои се от спалня, гостна, зимник, работилница и бояджийница. Възстановени са и калдъръменият двор, чешмата с бистра старопланинска вода, чемширите и китната градинка, дуварите, старата асма. Комплексът включва още експозиционна зала, Чардаклиевата къща, Онбашиевата къща и параклиса „Всех святих болгарских”, където се съхранява най-ценната реликва – косите на Апостола.

Музеят на Апостола е включен в “100-те национални туристически обекта”.

Музей “Васил Левски” е отворен всеки ден от 8.30 до 13.00 ч. и от 14.00 до 17.00 ч. Намира се на ул. “Генерал Карцов” 57, тел. 0335 9 34 89, www.vlevskimuseum-bg.org, v_levski_museum@mail.orbitel.bg

Архитектурно–исторически резерват „Старият град”

      Недалеч от центъра на Карлово туристите могат да усетят възрожденския дух на града и да се пренесат назад във времето. Въпреки навлизането на съвременното строителство, в старата част на града са запазени около 115 къщи, обявени за паметници на културата. Малка част от тях са отворени за посещение, но, разхождайки се из тихите калдаръмени улички, посетителите могат да се насладят на красивите фасади на къщите, дървените порти и кепенци, стенописите по зидовете, китните дворове с асмите и чемширите.

Исторически музей

     Историческият музей се намира в Стария град в една от най-представителните сгради от епохата на Възраждането - някогашното петокласно мъжко училище, построено през 1871 г. Това е мястото, където посетителят обогатява знанията си за миналото на Карлово, за бурния живот на карловци през вековете, за бележитите личности, родени в него. Богатата експозиция дава възможност да се проследи историята на Карловския регион от праисторическата, античната и средновековната епоха. Снимковият и картинен фонд представят промяната в архитектурния облик на града от основаването му през ХV век до наши дни. Изложби показват някои от занаятите, изделията и инструментите, които са съществували в Карловско, представено е развитието на образователното дело и участието на населението от околията в борбата за църковна независимост. Специално внимание е отделено на дарителите от Карлово, сред които и най-големите български благодетели, родени в града, Евлогий и Христо Георгиеви.

Историческият музей работи от 8.00 до 12.00 ч. и от 13.00 до 17.00 ч. без почивен ден. Намира се на ул. “Възрожденска” 4, тел. 0335 9 47 28, e-mail: museum_karlovo@abv.bg">museum_karlovo@abv.bg

Мазаковата къща

       Къщата се намира в Стария град и е архитектурен и исторически паметник на културата, построен около 1848 г. В нея е разположена постоянна етнографска експозиция, която представя оригинални тъкани, народни носии от Карловско, домашни занаяти и др. Пресъздаден е типичен градски бит, характерен за богатите карловски фамилии. Цялата сграда, вътрешната украса и експозицията разкриват творческия талант на карловските майстори през ХІХ век, както и завишените критерии на образованите и забогатели карловци през Възраждането към жилищната среда и архитектурата.

Отворена е за посетители всеки ден от 8.00 до 12.00 ч. и от 13.00 до 17.00 ч. Намира се на ул.”Евстати Гешев” 3. За контакти и заявки: Исторически музей - Карлово, тел. 0335 9 47 28.

Даскалботевата къща

       В къщата може да се разгледа фотодокументална изложба, представяща живота и делото на видния възрожденски просветител, баща на безсмъртния поет и революционер Христо Ботев.

Къщата е отворена за посещения от понеделник до петък от 8.00 до 12.00ч. и от 13.00 до 17.00ч. Намира се на ул. “Даскал Ботьо” 11. За контакти и заявки: Исторически музей – Карлово, тел. 0335 9 47 28.

Център за занаяти и културни традиции – Бухаловият хан

Сградата на Бухаловия хан е построена в средата на ХІХ век и е едно от най-интересните и красиви здания в града. В хана някога се е събирал революционният комитет, основан от Васил Левски. Днес тук посетителите могат да се докоснат до творчеството и майсторството на местните дърворезбари, ножари, гравьори, медникари, бъчвари, иконописци, да опознаят великолепието на калоферската дантела, на тъкачеството, плетачеството, изработката на кукерски маски.

Бухаловият хан работи от понеделник до петък от 9.30 до 13.00 и от 14.00 до 17.30 ч. Намира се на ул. “Васил Левски” 31 А, тел. 0335 9 33 91, 0889 216750.

Паметникът на Васил Левски

Паметникът на Васил Левски, издигнат в Карлово на площада между двете църкви, е един реален израз на дълбока почит и признателност към великия Апостол на свободата от страна на неговите съграждани.
Полагането на основния камък на паметника става на 15 май 1903 г. в присъствието на княз Фердинанд. Построен е по проект на Марин Василев. Скулптурът е изобразил Апостола на свободата в цял ръст с револвер в ръка, а до него ревящ лъв (народа). На пиедестала на паметника са изписани имената на загиналите през страшните юлски и августовски дни на 1877г. карловци, възприели веруюто на Левски : „Нам свобода и човешки правдини трябват!”

Църквата “Света Богородица”

Църквата “Света Богородица” е построена през 1851 година от майстори строители от Карлово и Брацигово, а изтъкнати зографи от Банско, Трявна и Самоков рисуват иконите на храма. На северната стена на църквата карловският художник Дечко Тодорове изработва стенопис, изобразяващ момент от ръкополагането на дякон Игнатий в йеродяконски сан. Камбанарията на църквата е построена през 1897 г. на мястото на хилендарския метох.

Църквата “Свети Николай”

Църквата “Свети Николай” е паметник на възрожденската архитектура. Издигната е през 1847 г., а сред иконописците са Станислав Доспевски и Иван Зографски. Камбанарията на църквата е построена през 1890 г. При тържествено биене на камбаните ясно се чува името на църквата “Све-ти-Ни-ко-лай”. Тук през 1858 г. за първи път е отпразнуван денят на българската писменост. В двора на църквата се намира гробът на Гина Кунчева – майката на Васил Левски.

Водопадът “Сучурум”

Стремително се спускат бистрите води на Стара река, удрят се в камънаците, пропадат в бездни, беснеят и най-сетне с луд скок се хвърлят в низината. Това е водопадът “Сучурум” – “хвърчаща вода”, “най-чудесното нещо в Карлово”, както пише Райно Попович. Водопадът е висок 15 метра и се намира само на 1 км. северно от центъра на града. Особено приятна е разходката по улица “Водопад”, която отвежда до него.

Обекти в гр. Калофер

Национален музей “Христо Ботев” – гр. Калофер

Разположен е в парк "Ботевата градина" и включва следните обекти: мемориална къща-музей, изложбена зала, паметник на Христо Ботев и паметник на Иванка Ботева – майка на поета. Целият ансамбъл е обявен за паметник на културата. Къщата на Христо Ботев представя автентичната обстановка, в която е живяло семейството на героя. В изложбената зала са аранжирани лични вещи, документи, публикации и други материали, свързани с живота и творчеството на Христо Ботев, както и на неговото семейство и съратници.

Работно време: Всеки ден от 8.30 до 12.00ч. и от 13.00 до 17.30ч. Адрес: гр. Калофер, Тел. 03133 52 71

Екопътека “Бяла река” – гр. Калофер

Екопътека Бяла река се простира на надморска височина от 570 до 630 м. Дължината й е 1.83 км. Разходката протича сред внушителната красота на Национален парк Централен Балкан. Времетраенето е около час. Пътеката започва северозападно от гр. Калофер, близост до Калоферския манастир. Началото на Екопътеката е на около 280 м от външната граница на Парка, близо до едноименния бивак. По осем дървени моста, трасето пресича разпенените бързеи на планинската река и оформя своеобразна осмица с дължина 1 830 м и денивелация в най-високата си точка около 97 м. Маршрутът проследява ждрелото на Бяла река. Минава се през бивак Бялата река, от там пътеката продължава към хижа Рай. Поставени са и информационни табели, разказващи повече за животинските и растителни видове, обитаващи парка.
По маршрута са разработени две интерпретативни теми – “Ждрелото на Бяла река” и “Дендрология”, които по атрактивен начин запознават с уникалното природно богатство на Централен Балкан – гори, води, животни и растения. Могат да бъдат видени 11 уникални за района растителни вида. В Национален парк Централен Балкан също така има и изобилие на животински видове, между които мечки, вълци, диви кози, царски орли.
 

Калоферският мъжки манастир “Св. Рождество Богородично”

Намира на около 7 км. от гр. Калофер в северна посока. Манастирът е разположен в живописна долина на брега на Бяла река, заобиколен от хълмовете на Стара планина. На около 200м. зад манастира е входа на Национален парк “Централен Балкан” и комплекс “Бяла река”. Близо до Калоферски мъжки манастир се намира и екопътека “Бяла река”, която е част от комплекс „Бяла река”, включващ още бивак “Бяла река” и детски център за оцеляване сред природата “Джендема”.

Калоферският девически манастир “Въведение Богородично”

Намира се в балканското градче Калофер, на десния бряг на река Тунджа. От 1991г. към манастира съществува и неделно училище, като занятията се провеждат в специално обзаведена стая всеки петък. Освен православно вероучение, монахините преподават и църковно пеене на хора към неделното училище.

Обекти в гр. Клисура

Исторически музей – гр. Клисура

Разположен в центъра на града. Сградата е построена през 1926 г. в чест на 50-годишнината от Априлското въстание и е архитектурен паметник на културата. Музейната експозиция представя културно-историческото наследство на града. Разположена е на три нива – художествена галерия, бит, поминък и култура през Възраждането и участие на Клисура в Априлското въстание през 1876 г.

Музеят обслужва три исторически къщи, които са неразделна част от историята на града:.

Павурджиева къща – типичен представител на типа „пловдивска симетрична затворена къща”. Тук на 15 януари 1876 г. П. Волов и Г. Бенковски основават първия революционен комитет в ІV революционен окръг. В къщата е показан градския възрожденски бит на Клисура от ХІХ в., а в двора е възстановена домашна розоварна.”

Козинарова къща - Дом на Цана Козинарова. В деня на потушаването на въстанието част от населението на града се изтегля към Копривщица, за да избегне жестокото клане от башибозуците на Тосун бей. Всички, които остават в града, намират смъртта си. В тези страшни минути Цана се хвърля в кладенеца с четирите си деца, за да избегне поруганието и жестоката смърт, като по този начин запазва честта на българската жена.

Червенакова къща - първата сграда построена след опожаряването през Априлското въстание. Там са посрещнати руските освободители на 10.01.1878г. На първия етаж е запазен автентичен дюкян от края на 19 век.

Адрес: гр. Клисура, Площад 20-ти април Работно време: Всеки ден от 8.00 до 12.00ч. и от 13.00 до 17.00ч.

Стара църква - намира се в югоизточната част на града. Тя е внушителна монументална сграда, построена в града в средата на ХVІІІ в. и е една от първите разрушени сгради по време на въстанието. От това свято място на 20 април 1876г. камбанния звън възвестява началото на въстанието в Клисура.

Зли дол - намира се в североизточния край на града. По време на въстанието това е най-важната отбранителна позиция на клисурските въстаници. Там е била разположена клисурската черешова артилерия.

Шайковица - втората отбранителна позиция на въстаниците от Клисура. От това място въстаникът Иван Танков Козарев-Боримечката предупреждава населението при изпробването на черешовия топ.

Живо наследство и обичаи:

Празник на розата и розобер в гр. Карлово

Празникът започва с ритуала “Розобер” в розовите градини край града- автентичен, идващ от миналото танц, с участието на самодейни фолклорни колективи от Община Карлово. Звучат весели мелодии на гайдарски оркестър. Девойки и младежи в народни носии демонстрират беритбата на розовия цвят. Гостите се посрещат с обредни хлябове и китка от рози и здравец. Кукерски танци внасят всеобщо оживление. На фона на бавна мелодия на кавал от розовото поле се появява Царицата на розите, която приветства всички присъстващи и ги приканва да откъснат розов цвят от царството й. Гостите наблюдават завладяващия танц "Розобер". Извива се кръшно българско хоро. От градините празникът се пренася в центъра на града, където фолклорни състави от общината и гостуващи групи завладяват с песните и танците си. Празникът продължава с демонстрация на розоварене – запознаване с процеса, през който преминава дъхавото цвете за да се превърне в прочутото по цял свят розово масло.Присъства специалист, който разказва  накратко за старата и новата технология на розоваренето. Гостите се черпят с гюлова ракия, ликьор и сладко от рози.

Кукерски празник в гр. Карлово

По традиция в Карлово кукерските празници се провеждат в седмицата преди Сирни Заговезни. С традиционни костюми, маски и обредни танци кукерите танцуват и така прогонват “злите сили”, за да има богата реколта през годината. В Карловския край кукерите се наричат и “старци”. Оттук произлиза и наименованието “Старчова седмица” и “Старчовден” – дните около Сирни Заговезни – времето, през което се провеждат карнавалните игри. Кукерски състави има в много карловски села. Навсякъде облеклото, маските и игрите са различни, но посланието им е едно и също – да гонят злото и зимата и да проправят път на пролетта. В повечето от костюмите на кукерите в миналото /най-вече в Сушица – квартал на гр. Карлово/ преобладава черният цвят на дрехите /чернокожи, чернодрехи/, затова те се наричат още арапи. В Сушица старците са два вида – “белогащи” и “баджаци”. “Белогащите” са обути в бели потури, облечени са с бели ризи, наметнати с червени везани кърпи и носят 5-6 връзки от продълговати звънци – “тучове”. Обути са с цървули, с бели навуща, пристегнати с кадънки /оплетено от козя козина здраво въже/. На главите си слагат “кюлафи”. Това са платнени конуси с две дупки за очите, една за устата, нос, и много разноцветни мъниста и пискюли. За да са по-страшни, им пришиват брада и мустаци. “Баджаците” – другият вид старци в Сушица - са обути в панталони от кози кожи, обърнати с козината навън. Облечени са със сукмани, бели ризи и са наметнати с бели везани кърпи. Кюлафите им са прави, изпънати отвътре с картон /кауци/, изработени от бяла аба. На кръста си имат пъстър колан, на който висят големи хлопки, които тежат около 20 килограма. Танците на кукерите имат своето символично значение. “Белогащите” и “Баджаците” се нареждат в колона и образуват първо кръг. Така показват кръговрата на живота. После се завъртат във формата на сърце, което показва, че любовта и приятелството ще възтържествуват. А звънът на хлопките винаги е знак, че е време хората да търгват по нивите. Това обаче не става преди да свърши празникът. Кукерът предизвиква страх и присмех. Съчетанието на мит, драматизация и художествена интерпретация се превръща за публиката в истинска магия, наречена кукерски карнавал.

Йордановден в гр. Калофер

Всяка година в Калофер на Йордановден десетки мъже, облечени в традиционни дрехи се хвърлят в студените води на Тунджа, за да извадят кръста, както повелява традицията. Уловеният кръст се дава на най- младия участник (обикновено деца между 7 – 10 год.). Под съпровод на гайди и тъпани всички заиграват хоро в ледените води, пеейки традиционни песни. Това уникалното мъжко хоро, се случва единствено там.

Къпане на булки на Ивановден в кв. Сушица, Карлово

Традицията за ритуалното къпане на младите булки и на Ивановците и Иванките в карловския квартал Сушица е от незапомнени времена. Край чешмата с изворна вода на площада в Сушица настава истински празник. Най-напред оркестър от самодейци води една по една от домовете им булките, венчани през предходната година година . Понеже традицията повелява булките да не се засичат на чешмата, а ако това стане, да си разменят железни пари, без да си ги подават от ръка на ръка, младите жени хвърлят по една шепа монети на земята пред чешмата. После всяка се втурна да събира монетите, предназначени за нея. След това настава къпанакът на Ивановците и Иванките, към тях се присъединяват и три-четири годишни дечица със сродни имена.

Обичай “Пеперуда” в с. Климент

Обичаят “Пеперуда” се играе от момичета . Сираче момиче или дете изтърсак /последно родено в семейството/, облечено само по риза, отрупано със зеленина ( най- често бъз), босо, със зелен венец на главата и десетина момичета ходят от къща на къща, пеят песен - молба за дъжд и играят. Песента е характерна само за обичая.

Стопанката облива “пеперудата” с вода и я дарява с яйца и брашно. Дава им по няколко различни зърна: боб, леща, грах, ориз, просо, царевица, слънчоглед, жито, ечемик и др., за да пеят и да молят да вали дъжд, че да наспори на всички засети ниви с тези култури. Даряваното се носи в сито и щом бъде дарено, пеперудата го търкулва. Падне ли с отвора на горе- ще има изобилие, похлупи ли се ситото, ще има град и немотия. С даденото се готвят ястия и момичетата ходят на течаща река да го ядът. По някога с момичетата ходи и поп който обикаля селото и в четирите краища изпълнява молебен.